The Place – където Дяволът сбъдва желания
Писал съм много за Паоло Дженовезе, и то освен за възхитителния, само че и за по-малко известните, но доста хубави интелигентни комедии " За всичко е отговорен Фройд " и. Затова подходих към последния му филм с огромни очаквания въпреки оценката 7.1 в IMDb, единствено шестте номинации за " Давид на Донатело " и нито една статуетка. Веднага бях покорен и засмукан от протичащото се и не усетих 100-те минути.
В бистрото " The Place " в в ъгъла седи аскетичен и кльощав Мъж (Валерио Мастрандеа) с артистична брада, непроницаемо продълговато хубаво тясно лице и дълбоки очи, в които даже светлината потъва. Пише си нещо в черен бакалски бележник (не на лаптоп или таблет) с алена разграничителна лента, а при него постояно сядат разнообразни хора, от които той богатство, равно и делнично умерено желае да убият дете, да взривят заведение, да изнасилят, да изневерят... Срещу което дава обещание сбъдване на желанията им (чудодейно излекуване на непосредствен, разкриване на Бог, обич, проглеждане!!!). Дяволът?! Едва ли, само че щом има напор от искащи, значи системата работи.
Садистичен неморален служител на реда (Марко Джалини) и неговият отчужден и мразещ го надълбоко наследник (Силвио Мучино), обезверен слепец (Алесандро Борги), изгубила пътя монахиня (Алба Рорвахер), подценена и влюбена брачна половинка (Витория Пучини), самовнушила си, че е грозна чаровна и грациозна госпожица (Силвия Д'Амико), подготвен на всичко трагичен татко на болно дете (Виничио Маркиони), леко сенилна и наивна нерешителна бабичка (Джулия Лазарини), смахнат полово захласнат от манекенка механик (Роко Папалео) се изреждат пред нас и пред Мъжа, който им разпорежда задания. Загадъчна, атрактивна и самотна красива келнерка - Анджела (Сабрина Ферили от " Великата хубост "!) - следи в профил и понякога смело предизвика индиферентния похапващ и дискретно сръбващ демиург.
" Защо искаш такива ужасни неща? "
" Защото има хора, подготвени да ги извършат. "
" Вярваш ли в Бог? "
" Вярвам в детайлите. "
" Ти си страшилище! "
" По-скоро храня такива. "
Постепенно се усъмняваме, че Мъжът в действителност (може би) е артистичен и екстравагантен подбудител и движимост манипулатор, който преднамерено слага хората пред избор (винаги има такъв) и се забавлява да вижда по какъв начин пропадат. После се замисляме дали не е някакъв талантлив човеколюбец, тъй като нещата при множеството участници незабелязано се подреждат добре (но не при всички, надалеч не при всички, има зрелищни провали), от злото (извършено или по-често не) се ражда в действителност положително. Въпреки че очевидно невъзможните молби няма по какъв начин да се осъществят и нищо свръхестествено не се случва (почти).
А най-после се питаме трескаво дали изобщо има потребност от такива игри, които любовта по този начин или другояче прави ненужни и маловажни, тъй като е по-силна, а и животът и невидимата висша мощ са много по-креативни в измислянето на тествания и в награждаването на издържалите ги.
В бистрото " The Place " в в ъгъла седи аскетичен и кльощав Мъж (Валерио Мастрандеа) с артистична брада, непроницаемо продълговато хубаво тясно лице и дълбоки очи, в които даже светлината потъва. Пише си нещо в черен бакалски бележник (не на лаптоп или таблет) с алена разграничителна лента, а при него постояно сядат разнообразни хора, от които той богатство, равно и делнично умерено желае да убият дете, да взривят заведение, да изнасилят, да изневерят... Срещу което дава обещание сбъдване на желанията им (чудодейно излекуване на непосредствен, разкриване на Бог, обич, проглеждане!!!). Дяволът?! Едва ли, само че щом има напор от искащи, значи системата работи.
Садистичен неморален служител на реда (Марко Джалини) и неговият отчужден и мразещ го надълбоко наследник (Силвио Мучино), обезверен слепец (Алесандро Борги), изгубила пътя монахиня (Алба Рорвахер), подценена и влюбена брачна половинка (Витория Пучини), самовнушила си, че е грозна чаровна и грациозна госпожица (Силвия Д'Амико), подготвен на всичко трагичен татко на болно дете (Виничио Маркиони), леко сенилна и наивна нерешителна бабичка (Джулия Лазарини), смахнат полово захласнат от манекенка механик (Роко Папалео) се изреждат пред нас и пред Мъжа, който им разпорежда задания. Загадъчна, атрактивна и самотна красива келнерка - Анджела (Сабрина Ферили от " Великата хубост "!) - следи в профил и понякога смело предизвика индиферентния похапващ и дискретно сръбващ демиург.
" Защо искаш такива ужасни неща? "
" Защото има хора, подготвени да ги извършат. "
" Вярваш ли в Бог? "
" Вярвам в детайлите. "
" Ти си страшилище! "
" По-скоро храня такива. "
Постепенно се усъмняваме, че Мъжът в действителност (може би) е артистичен и екстравагантен подбудител и движимост манипулатор, който преднамерено слага хората пред избор (винаги има такъв) и се забавлява да вижда по какъв начин пропадат. После се замисляме дали не е някакъв талантлив човеколюбец, тъй като нещата при множеството участници незабелязано се подреждат добре (но не при всички, надалеч не при всички, има зрелищни провали), от злото (извършено или по-често не) се ражда в действителност положително. Въпреки че очевидно невъзможните молби няма по какъв начин да се осъществят и нищо свръхестествено не се случва (почти).
А най-после се питаме трескаво дали изобщо има потребност от такива игри, които любовта по този начин или другояче прави ненужни и маловажни, тъй като е по-силна, а и животът и невидимата висша мощ са много по-креативни в измислянето на тествания и в награждаването на издържалите ги.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ